Селекция за българска програма на
АСТ фестивал за Свободен театър 2019
Дойде време и официално да ви запознаем с тазгодишната селекция за Българската програма на АСТ фестивал за свободен театър #9.
Ето ги и 8-те представления, които ще бъдат включени /по азбучен ред/:
- „Дом за овце и сънища“ – ОСАИК „36 маймуни“
- „Животът е сън“ – Театър „ЗОНГ“ – ДЕБЮТ
- „Mашина за омраза“ – Марион Дърова
- „Ричард 3“ – „Субтеатър“, Ателие Пластелин
- „Синята брада – брак без приказка“ – Паник Бутон Театър
- „Сияние“ – Танцова компания „Дюн“
- „Цикадите“ – Сдружение „Плюс“ – ДЕБЮТ
- „Шест любовни песни“ – Жана Пенчева
Благодарим на всички! Изборът тази година беше труден и оспорван.
„Гмурнете се“ в размислите на журито по-долу.
∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼
Сибир гори, а за един-единствен ден Гренландия изгубва над 3,7 милиарда тона от ледовете си. Да правиш изкуство в днешно време е не само сложна, но и все по-отговорна задача. Да го оценяваш е не по-малко трудно.
Щеше да е чудесно, ако зад някоя музейна витрина стоеше тоталния еталон за измерване на изкуство. Какво би ни спестил подобен фантастичен инструмент!
Уви, засега се налага да се справяме с голи ръце.
По нелекия път на селекцията трябваше да се разделим с някои абсолютно достойни за избор кандидатури, не защото омаловажаваме техните качества, а именно защото искаме да акцентираме върху идеята за АСТ фестивал като нещо повече от шоукейс на независимите продукции на сезона – като възможност за нови срещи и обмен на творчески и управленски идеи.
Ето защо искаме да споделим с вас по-конкретно нашите наблюдения, размисли и аргументи.
- Силвия Петрова
В селекцията тази година за нас беше важно да насочим вниманието си към проекти, които адекватно, автентично и смело се позиционират в социокултурното пространство. Опитахме се да се вгледаме прецизно, стараейки се същевременно и да сверим часовниците с това, което се случва в перформативното време-пространство извън България. Водехме се от следните критерии:
- Актуални теми, социално критични акценти и рефлексии
- Артистични провокации, които не са самоцел, а важен инструмент, който поставя зрител и изпълнител в продуктивни взаимовръзки.
- Силен концептуален заряд
- Изведена на преден план колективност в творческото търсене и най- вече съзнателното разбиране на даден проект като изследователски процес, а не като краен резултат.
Смятаме, че успяхме да съберем под покрива на фестивала 8 съвсем различни като естетика и концепция проекта, които да представят тазгодишната българска селекция и се надяваме (като в онази любима детска игра) те да ни отведат някъде на още по-топло и по-топло….горещо…горещо…
- Светломира Стоянова
В своята интердисциплинарност, АСТ фестивал за свободен театър е платформа за обмен на идеи, експериментални артистични позиции и естетически практики и точно като такъв той приветства онези, които опитват в търсенията си – било то за първи или пореден, но неочакван път. Тази година в програмата има както познати имена, така и два дебюта; както столични, така и извънстолични спектакли.
Горещо става само при мисълта за колаборациите, които предстоят, за развитието на нови, експериментални форми, за светлината и звука като все по-важна част от артистичните провокации на актуални теми, за неуморните търсения на мястото на новите технологии в сценичната среда и комуникацията им с изпълнителите и зрителите/слушателите/участниците; за посетителите и техния принос; на възприемането им като важна част от творческия процес.
… не по-малко важно, но често подценявано – проектите!
Апелираме към всички вас, които вярват в качествата на своите творби – опишете ги като най-голямото си съкровище; „нарисувайте“ ги с думи така че да ги видят хората, които вземат нелекото решение дали да им бъде дадена фестивална гласност! Понякога това може да има ключово значение.
Вашата работа е мощен двигател, влияещ на множество други процеси и без вас „времето“ в света на културата ще тече по различен начин и естетическите търсения и културните политики ще стават все по-нажежени до степен на изгаряне и безвъзвратно овъгляване..
- Боряна Пандова
“Обичайните незаподозрени” – повторихме го толкова пъти в анализът на избора ни, че ще го задържим.
За нас беше лесно да изведем на арената фестивалните лъвове (и такива не липсват), но решихме да скочим в дълбокото и да потърсим нови видове театрална фауна.
И, да, компромиси не липсват.
Тях направихме с надежда и вяра, че инвестираме в бъдещето.
Обичайните незаподозрени са големите надежди.
Докато планетата гори и се топи едновременно в телевизорите ни, никое изкуство няма право да лежи безучастно на дивана с дистанционно в ръка…
Изморихме се от теоретизиране на вечното и подминаване на темите днес.
Гладни сме за ангажирани и смели проекти. Проекти-будители.
Оглеждахме се за такива.
В свят, в който постигнахме толкова много нови начини да играем с гравитацията и се появиха свръхтела – летящи, танцуващи, извиващи се и скачащи по всевъзможни начини, а децата профучават покрай нас в паркур и ни оставят със зяпнала уста и развят перчем, се налага да вдигнем очакванията си към този основен за сцената инструмент – тялото.
Искаме да го видим грамотно, концентрирано, трептящо във фокуса си.
Без пестене. Без лъжа.
Искаме изкуство – следотърсач, ледоразбивач, изтребител, лекокрило насекомо, лупа, естествоизпитател … Искаме съвременни чудовища и по-могъщи феи. Искаме стихия.
Искаме дъхът ни да се секва, мислите ни да се счупват; пулсът ни да се усеща в слепоочията; да се заразяваме с идеи; да не го играем на сигурно.
Искаме отново смелото изкуство!
Искаме хоризонта по-високо.
Благодарим за доверието!
∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼∼
