„Концертът“ е куклен спектакъл, изграден единствено около българската народна песен. За интереса към фолклора, притегателната сила на куклата и трудностите пред независимия куклен театър в България говори Петър Тодоров в разговор с Пламен Харманджиев.

 

 

Спектакълът е без думи, чуваме само български фолклорни произведения (на запис и на живо), какво казва той за Вас?

Спектакълът е обяснение в любов към българската народна песен. Тя е главният герой в него и затова взех решението да не използваме думи в „Концертът“, а само музика. С актрисата Десислава Минчева подбрахме едни от най-любимите ни народни песни, чиято функция е не само да носят радост, но и да възвисяват.

Спектакълът е изграден на контраста между „ниското“ и „високото“ във всеки от нас. В ежедневието ние сме особено податливи на човешките си недостатъци, но когато запеем или съпреживеем заедно любима народна песен, тя за момент заличава всички различия и отключва „доброто“. Благодаря на Янка Рупкина, на Светла Караджова, на Недялко Недялков, които ни предоставиха своята прекрасна музика.

 

Какво според Вас подтиква човекът (от хилядолетия насам) да изразява себе си чрез куклата?

Куклата ни дава възможност да изразим завоалирано важни неща, такива, които не бихме могли или не искаме да изречем на глас от собствено име. Чрез куклата ние можем успешно да иронизираме или да критикуваме, без да сме назидателни, да караме хората със смях да приемат недостатъците си и да се опитат да се усъвършенстват. Куклата е един от основните атрибути на Homo Ludens (играещия човек) през вековете и чрез забавление проповядва ценности и идеи.

 

Възможно ли е човек да прави независим куклен театър днес в България и какви са повтарящите се бариери, с които се сблъсква?

Доста колеги професионално се занимават с куклен театър извън държавните и общински театри и го правят успешно. Това се дължи преди всичко на високия им професионализъм и на отдадеността им на кукленото изкуство.

Повтарящите се трудности от години насам са недостатъчното финансиране на независими проекти от страна на държавата и на общините, и липсата на механизми за регулярен достъп до държавната и общинска културна инфраструктура. Построяването на частни театрални сгради в България е много трудно начинание поради невъзможността за самоиздръжка, която е следствие на ниската цена на билетите и ниската покупателна способност на голяма част от населението. Пазарният механизъм в областта на изкуството и културата е неприложим. Парите, получени от продажба на билети са крайно недостатъчни, за да се произвежда професионално изкуство. Затова навсякъде по света в по-цивилизованите страни има създадени фондове за подкрепа, които се финансират от държавата, от регионите и от общините.

През настоящата година поради ситуацията с Covid-19, българската държава направи смели крачки в посока увеличаване на парите за независима култура. Нашите надежди са, че тази тенденция ще се запази и че най-сетне ще започнем да се съизмерваме с развитите европейски страни. На верния път сме, като че ли има диалог в момента, но много път предстои да бъде извървян заедно с институциите ръка за ръка.