„Дългият път към звездите“ е пърформанс лекция, която поставя пред публиката въпроса за оцеляването на човешкия вид, сблъсквайки двете най-популярни възможности пред нас – колонизирането на космоса или спасяването на Земята. Спектакълът свързва науката, театъра и медиите, за да изкаже нуждата от категорични избори в нашето настояще. За спектакъла говори Димитър Узунов в разговор с Пламен Харманджиев.

 

Вие сте се спрели на формата на пърформанс лекцията, който все още не е добре познат на нашата сцена, какво Ви дава този формат, което конвенционалната театрална ситуация не успява?

 

Ние се стремим да се доближим максимално до някакво по-конвенционално усещане за театралност. Това, което ни дава формата на пърформанс лекцията е интерактивността с публиката, както и усещането за документалност, за реално случващи се на живо събития. От друга страна пърформанс лекцията ни позволява по-неусетно и естествено интегрирането в актьорския състав на Д-р Владимир Божилов. Той е учен и комуникатор на науката по професия и няма конвенционална актьорска школовка. В същото време неговите знания и комуникационни умения са напълно достатъчни за да изпълни брилянтно ролята на професор Джон Ел Иванов в „Дългият път към звездите”.

 

 

Отдавна се говори, че животът ни придобива все по-перформативен характер, това с всичка сила важи за днешната политика по цял свят, ще изгубим ли науката ако тя не успее да намери нов начин на изразяване в днешния свръх медиализиран свят?

 

Напълно съм съгласен с Вас, че животът ни придобива все по-перформативен вид. В САЩ даже има цяла наука посветена на това – Performance Studies! Бих препоръчал горещо книгите и учебниците на Ричард Шекнер, създател на тази наука. В нашия спектакъл правим едно намигане към тази всепоглъщаща ни перформативност. По-конкретно ние даваме по един забавен начин собствената си интерпретация на перформативността на политическите институции и на телевизионните риалити и ток шоута.

Що се отнася до науката – хората на науката отдавна са разбрали, че ако искат науката да е в крак със съвремието, тя трябва да се адаптира към заобикалящия ни свят. Не случайно една от най-модерните и популярни професии за хора на науката е комуникатор на науката. Това са тези учени, които имат нужните перформативни и комуникационни качества да правят мост между сериозната наука и обществото.

 

 

Какви са следващите стъпки пред нас, за да покажем, че идеите представени в спектакъла (да колонизираме космоса или да концентрираме усилията, ресурсите и технологиите си в опазването на земята) не са игра на интелектуални елити или прогресивни политически семейства, а опити за спасение на човешкия вид от научно предвидим катаклизъм в близкото ни бъдеще.

 

Стъпките трябва да са реални и конкретни. Политиците днес, особено в демократическите системи, са готови на всякакъв вид обществен дискурс, стига това да им носи популярност. Това е заливащата ни вълна от политически популизъм. Виждаме обаче, че когато трябва да се направят конкретни стъпки в опазването на планетата като Парижкото споразумение например, политиците нямат много желание да се ангажират с конкретни стъпки, тъй като те изискват сериозно преосмисляне и най-вероятно промяна на икономическия модел. Създава се усещането, че приемането на сериозни мерки се отлага за момента, когато наистина няма да имаме избор. Бих завършил оптимистично с думите на Денеш Наги от спектакъла, че от нас зависи дали ще превърнем Земята в рай или в ад. Само бъдещето ще покаже. Но бъдещето е в нашите ръце!