Има усещането, че труд и естетика са теми, за които не се говори в средите на изпълнителските изкуства в България. Защо реши да направиш уоркшоп точно за тях, точно сега, по време на пандемия?

 

Дълго мислих дали да включим пандемията като един от очевидните аспекти на тази дискусия, но го оставихме на страна, защото, според мен, пандемията изостри осъзнаването ни на вече съществуващи проблеми или условия на труд. Поканата дойде от страна на Веско (Веселин Димов) към мен да организираме среща на тема естетика, но в последствие си дадох сметка, че за мен е изключително важна материалната страна на естетиката. Естетиката като създаваща материя и материята като създаваща естетика. Дадох си сметка, че именно трудът е това, което все още извършваме, за да създадем материя, а и ми хареса как звучи труд и естетика, естетика и труд.

Идвайки от свободната сцена и оставайки в нея тук и в Германия аз мога до голяма степен да избирам как да се трудя. Опитът ми е, че във всеки един проект и всяко начинание условията на труд са обуславящи за резултата, но те са и нещото, което ме интересува от самото начало. Темата никога не е нещо абстрактно, а въпросът как ще подходим към нея, с кои хора, в какви взаимоотношения. В последните години в моя работен процес взаимоотношенията се обогатяват. Вече не съм само основен двигател извън сцената. Често и аз самата действам пред публика. Или участвам с много малка отговорност. Или пък в пълно съавторство. И всъщност тези варианти на трудова дейност силно влияят на финалното усещане за театралната случка.

 

 

Затова ли се спря на уоркшоп формата, вместо това да бъде лекция на тема „Труд и естетика“?

Да, определено за мен има нужда ние всички да говорим заедно и най-важното – да се чуваме.

 

Какви други разговори би си пожелала да чуваш в българския театър, не само на независимата сцена?

Не бих искала да обобщавам, за мен е хубаво да има разнообразни разговори, да се чува, че те се водят и който е любопитен да се присъединява към разговора, който го интересува. Малките, дребни разговори, стига да са постоянни са достатъчни.