„Синтетики“ е танцов спектакъл на хореографа Живко Желязков в изпълнение на Елица Попова, Михаела Заимова и Радина Харизанова за човешкото тяло, намиращо се в синтетичен свят. За спектакъла говори Елица Попова в разговор с Пламен Харманджиев.

 

Как бихте определили преживяването на тялото, което е от плът и има пулс, но пребивава в един синтетичен свят?

Пулсиращото тяло от плът всъщност е пропито от всевъзможни видове синтетики. Съществуването му е мъчно, тревожно, тежко, ограничено, а на моменти и изпълнено с паника, особено когато осъзнае в какво се е превърнало. Когато разбере, че не може нито да се отърве от пластмасата в и около себе си, нито да я скрие някъде. Дори и да успее да я скрие, то това би било само временно. Та нали самото то е първоизточник и производител на всичката тази пластмаса.

 

Откъде се породи естетиката на движението в спектакъла, което отначало насечено и изпълнено с напрежение, с хода на спектакъла ставаше по-обемно и свободно, но запазваше вече създадената атмосфера?

Телата в спектакъла функционират като единен организъм, който се събужда и последователно опознава възможностите си за движение и съществуване, постепенно осъзнава себе си, разкрива елементите си, започва все по-подробно да изследва всички свои съставни части. Тези промени във вътрешния му свят, разбира се, водят до промени и на физическо и пространствено ниво. Всички тези преживявания са уморителни, често водят до изнемощялост, до спадове и притихване на съществото. Често обаче създават суматоха, объркване, страх или ужас. И това влияе пряко на цялостната атмосфера в спектакъла във всичките му аспекти – звукова и визуална среда, хореография и характер на движението, пространство.

 

 

В спектакъла има момент, в който на фона на електронната музика започват да се различават отделни фрагменти от речта на младата еко активистка Грета Тунберг пред световните лидери – “How dare you”. Защо решихте да включите речта в „Синтетики”?

Грета се осмели да се изрази и да задвижи цяла една вълна на промяна, което имаше световен вълнови ефект. Вълната достигна и до нас, но сякаш думите й постепенно се изкривиха и преобразиха, трудно ще ги разпознаете и в звуковата среда на спектакъла “Синтетики”. Важно е да спомена, че използвайки думите ѝ, не целим просто да използваме алюзията като похват, нито пък да порицаваме или упрекваме света за това, в което се е превърнал. Използваме думите ѝ, за да обединим сили и да ускорим въздействието на вълновия ефект и от нашето послание в спектакъла.