„Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“ е авторски спектакъл по мотиви от книгата „Годината на осемте химии“, който можем да видим в рамките на АСТ 2020 на 22 октомври (четвъртък) в Театър Азарян. Пърфомансът по думите на авторите е „зона за разбиране на процесите вътре в нас.“ Повече за тези процеси, както и за този на създаване разказват режисьорката Василена Радева и актрисата Елена Димитрова. 

 

Как си представяте началото?

В. Р.: Като малко петно светлина в огромно тъмно пространство. Тази светлина започва да пътува и осветява различни детайли от пространството.

Е. Д.: Интересно е, че при нас в групата колективно несъзнавано до някаква степен работи – нещо си представяш, но друг го изразява по най-добрия начин. Затова мисля, че началото се е случило и е такова, каквото е.

 

В предишни представления, както и тук използвате метода на devised theatre. Бихте ли разказали повече за него?

В. Р.: Това е театър, който не е върху драматургична основа, а драматургията се развива от екипа на представлението.

Е. Д.: Предварително ние бяхме готови с четири спектакъла. Действайки, подреждайки се заедно в пространството, постепенно започнаха да отпадат текстове, защото се оказа, че много от нещата вече присъстват. Нашето усещане е, че драматургията винаги може да бъде променяна и усъвършенствана, и това е специфичното при devised theatre.

В. Р.: Това дава една постоянна живост на материала. Ние сме имали досега две представления, използвайки този метод, и е много вълнуващо какво ще е третото, защото то ще се роди отново.

 

Вие тръгвате от конкретен роман – „Годината на осемте химии“ на Петя Накова. Изгуби ли се нещо в превода от литература на сцена?

В. Р.: Не бих казала изгуби, може би метаморфозира, уплътнява, задълбочава. Романът е доста широка откъм фактология литература, докато при нас не толкова фактите останаха, колкото някакъв тип пулсиращо човешко съзнание, което свързва всички тези думи.

Е. Д.: Занимавахме се не толкова със сюжетната линия, колкото със случката около болестта и какво всяка от нас откри там за себе си. Разгледахме болестта като нещо трансформиращо и в известен смисъл целебно.

 

Как си представяте края?

В. Р.: Откровено имам проблем с края и финалите. Очаквам, че фестивалът ще постави един добър логичен финал, който е дискусията след представлението.

Е. Д.: Не сме сигурни, че нашият финал се е случил. Той е много голяма въпросителна. Ако открием финала, сигурно ще открием нещо много съществено за представлението. Със сигурност финалът е нещо, свързано с публиката.

В.Р.: С една дума – представяме си края като изненада.