Който е прегледал тазгодишната програма на фестивала, може би е забелязал „(напълно) безцелна среща“ с модератор Ида Даниел. Но ние, разбира се, не бихме искали да ви губим от времето. За какво тогава ни е тази тричасова среща и какво имаме да правим в сряда с Ида Даниел, може да разберете в това интервю.

 

Как бихте представили предстоящата среща с няколко думи?

Това са три часа, които можем да използваме да обменим мисли и хрумвания около работата си на артисти. От една страна, това е нещо, което правим през по-голямата част от времето и на пръв поглед може да ни се струва излишно. От друга страна, три часа са достатъчно дълго време, за да си кажем или чуем нещо, което сме забравили или още не сме чували. Наричаме срещата безцелна, защото с нея няма да решим проблеми, но бихме могли да създадем временен ефект на подкрепа и взаимност.

 

Как се появи идеята за нея?

За мен отправна точка е трудната естетика. Какъв труд стои зад коя естетика? Как и с какво работим? Какви условия на труд приемаме и предлагаме, и как влияе това на изразните средства, които избираме, на смислите, които създаваме. От тази гледна точка, естетизацията на труда е тази дейност, при която решаваме каква структура искаме да има работният ни процес – прозрачна, йерархична, неръкотворна, гъвкава, контролирана. И тук опасно според мен става, само когато някой участва в съответната структура без да има идея в каква структура участва.

 

Каква памет Ви е останала от естетизацията на труда от режима преди 89-та? Как продължи тя през 90-те?

Преди няколко години открих за себе си филма „Роялът“. Сниман е през 1978 година от Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. В него, едновременно фейлетонно и реалистично, са включени видими и невидими процеси на тогавашното ни общество. Остатъци от предвоенна класовост и ясните знаци на тоталитарното разслояване. Взаимовръзката между петилетката, представителността, труда и изкуството. Как искаме да изглеждат нещата и как всъщност най-вероятно са. Гледайки този филм си дадох сметка, че процесите описани в него си продължават. По-скоро – уменията за пред и зад кулисни действия не са се загубили.

 

Какви са подводните течения на темата?

Може да се влезе лесно в обобщения. Но заради това поканата идва и с определен сценарий на срещата.

 

Как допринася трудът за развитието на естетическото чувство?

Мисля, че до скоро в училищата в България все още имаше предмет Труд и Творчество. Това, което е възпитал в мен този предмет е, че за труд трябва определен кабинет, с определени инструменти, които не се намират лесно и заради това често имаме свободен час. Също така, че да сглобиш работеща електрическа верига е истинско удоволствие. С други думи, аз отново се връщам към първоначалната си мисъл – без условия за труд, естетиката има свободен час.