от Самюел Бекет
Превод на текста и актьорска интерпретация: Явор Костов
Режисьорски поглед: Янко Велков – Янец
Къде: Ателие „Пластелин“
Това е кратък монолог, синтез на множество предишни опити, изоставяни и после подновявани. Писан е през 60тте в един особен период от творческия път на Бекет. Автор и герой, светлина и тъмнина, безкрайно голямо и безкрайно малко, жена и мъж, топло и студено, живо и неживо, се противопоставят и сливат в една едновременно отчайваща и извисяваща визия.
